~ Справяне с вътрешната негативност  Работата отвън навътре е естественият

~ Справяне с вътрешната негативност 

Работата извън във вътрешността е естественият път за почистване на хаоса. След като един път признаем и стартираме да обезвреждаме външните негативи, ставаме по-способни да забележим личните си отрицателни трендове и да стартираме да ги отстраняваме. Понякога отхвърляме отговорността за негативността, която сами излъчваме в околния свят, само че истината е, че тя не всеки път идва от близките хора и не всеки път се показва с думи. Завист, недоволства, гняв – по-лесно е да обвиним близките за съществуването на културата на негативността, само че в случай че пречистим личните си мисли, ще се защитим по-добре от въздействието на другите.

В ашрама стремежът ни към непорочност беше толкоз мощен, че „ съперничеството “ ни се демонстрираше под формата на отказване („ Аз хапвам по-малко от този духовник “; „ Медитирам повече от всеки различен “). Един духовник обаче би трябвало да се смее на себе си, в случай че последната му мисъл в края на медитацията е „ Вижте ме! Надминах всички! “. Ако е достигнал до сходно нещо, какъв е бил смисълът от медитацията му? В „ Монашеския път “, алманах цитати, редактиран от Хана Уорд и Дженифър Уайлд, сестра Христин Владимироф споделя:,,(В манастир) единственото възможно съревнование е кой ще покаже повече обич и почитание “.

Конкуренцията поражда злоба. В Махабхарата злобен боец завижда на различен боец и желае той да загуби всичко, което има. Злият боец скрива пламнал въглен в дрехата си, с цел да го запрати по обекта на завистта си. Вместо това самичък той пламва и изгаря. Завистта му го трансформира във зложелател на самия себе си.

Завистта е злостен братовчед на Schadenfreude, което значи да изпитваш наслаждение от страданието на другите. Когато се радваме на неуспехите на хората, построяваме домовете и гордостта си на каменистата основа на несъвършенствата или неприятния шанс на някой различен. Това не е здрав терен. Всъщност когато открием, че съдим някого другиго, би трябвало да си дадем сметка за това. Това е сигнал, че мозъкът ни съумява да ни заблуди да си мислим, че напредваме, до момента в който в действителност сме заседнали на място. Ако продам повече ябълки, в сравнение с си продал ти през вчерашния ден, само че през днешния ден ти си продал повече от мен, това не споделя нищо по въпроса дали прогресирам като търговец на ябълки. Колкото повече дефинираме себе си по отношение на близките, толкоз по-изгубени сме.

Никога не се отърваваме изцяло от завистта, ревността, алчността, ламтежа, гнева, гордостта и илюзиите, само че това не значи, че не би трябвало да поставяме старания. На санскрит думата анарта най-общо значи „ нежелани неща “, а да практикуваш анарта-ниврити значи да отстраняваш това, което е нежелано. Смятаме, че свободата е опция да споделяме всичко, което желаеме. Мислим, че свободата значи да преследваме всички свои стремежи. Истинската независимост е да се освободим от нещата, които не желаеме, от неограничаваните копнежи, които водят до нежелани последствия.

Да се освободим не значи да заличим отрицателните мисли, усеща и хрумвания изцяло. Истината е, че тези мисли постоянно ще възникват – значимото е какво вършим с тях. Лаещото куче на съседа нервира. Винаги ще ви смущава. Въпросът е по какъв начин насочвате отговора си. Ключ към същинската независимост е себеосъзнаването. Когато оценявате личната си негативност, не забравяйте, че даже най-малките дейности имат последствия. Дори когато стартираме да си даваме сметка за негативността на другите и кажем „ Тя постоянно се оплаква “, самите ние демонстрираме негативност. 

~ Виж, стой, промени

При филтриране на мислите монасите приказват за развой на осъзнаване, анализиране и поправяне. Харесва ми да помня това като „ виж, стой, промени “. Най-напред си даваме сметка за обещано възприятие или проблем виждаме го. След това прекъсваме каквото вършим, с цел да се заемем с това възприятие и да определим от кое място идва – стопираме, с цел да го разгледаме. И последно, поправяме държанието си променяме го към нов развой. 

Виж

Да осъзнаваме негативността значи да се научим да виждаме токсичните импулси към себе си. За да ни оказват помощ да се оправим със личната си негативност, учителите ни монаси ни споделяха да опитаме да не се оплакваме, съпоставяме или подлагаме на критика в продължение на седмица и да драсваме чертичка за всеки неуспех. Целта беше да реализираме понижаване на чертичките с всеки идващ ден. Колкото повече осъзнаваме трендовете, толкоз повече бихме могли да се освободим от тях. Записването на отрицателните мисли и мнения ще ни помогне да разгледаме произхода им.

Спри

Когато схванеш по-добре корените на негативността си, идната стъпка е да се заемеш с нея. Накарайте негативността си да замлъкне, с цел да отворите място за мисли и дейности, които способстват към живота ви вместо да лишават от него. Започнете с дишането си. Когато сме уплашени, сдържаме дишането си и стискаме зъби. Отпускаме плещи съкрушени или се напрягаме. Стисната ли е челюстта ви? Сбърчено ли е челото ви? Това са знаци, които би трябвало да помним, с цел да дишаме, да се отпуснем физически и прочувствено. Бхагавад Гита приказва за спестовност на речта да приказваме единствено с думи, които са истина, от изгода за всеки, който не внасят комплициране в мозъците на другите. Вака Сута, от ранните будистки текстове, предлага сходна мъдрост, като дефинира добре изказаното обръщение като „ изречено в подобаващото време. Изречено е в истината. Изречено е с любов. Изречено е ползотворно. Изречено е с изпълнен с благосклонност разум “.

Не забравяйте, че да приказваме каквото желаеме, когато желаеме и както желаеме не е независимост. Истинската независимост е да не изпитваме потребност да споделяме тези неща. Когато ограничим отрицателните си думи, можем да открием, че имаме да споделяме много по-малко. Може даже да се усещаме лимитирани. Никой не обича неловкото безмълвие, само че то си коства, с цел да се освободим от негативността. Да спреш не значи просто да избегнеш отрицателния инстинкт. Приближете се до него. Австралийският обществен служащ Нийл Берингам споделя: „ Тревата е по-зелена, когато я поливаш “. Обърнете внимание какво разсънва негативността ви от другата страна на оградата – при приятелите/враговете ви. Дали нямат повече свободно време, по-добра работа, по-активен обществен живот? Защото при третата стъпка, смяната, ще би трябвало да откриете семената на същото на собствен терен и ще би трябвало да ги отгледате. Например вземете завистта си към бурния обществен живот на някого и в нея намерете ентусиазъм да организирате празненство, да се срещнете със остарели другари или да съберете сътрудници на разпускаща среща след работа. Важно е да открием значимостта си не като мислим, че при другите е по-добре, а като сме такива, каквито желаеме да бъдем.

Промени

След като забележим и спрем негативността в сърнето, мозъка и думите си, можем да стартираме да я поправяме. Повечето от нас, монасите, не бяхме в положение да избегнем жалването, сравняването и критикуването – и не можеш да очакваш да бъдеш изцяло оздравял от тези привички, – обаче откривателите са разкрили, че щастливите хора най-често се оплакват... чакат... в будно схващане. Макар безразсъдното изтичане на недоволството да утежнява деня ни, потвърдено е, че записването на смущаващите събития в дневник, насочването на вниманието към мислите и страстите ни може да насърчи израстване и излекуване, освен ментално, само че и физическо.

Можем да запазим будно схващане във връзка с негативността ни като сме съответни. Когато някой ни попита по какъв начин сме, всекидневно отговаряме „ добре “, „ окей “, „ хубаво “ или „ зле “. Понякога го вършим, тъй като си даваме сметка, че от нас не се чака или желае достоверен, обстоен отговор, само че се показваме също толкоз неразбираемо и когато се оплакваме. Можем да кажем, че сме гневни или тъжни, когато сме афектирани и разочаровани. Вместо това можем да управляваме възприятията си по-добре, в случай че деликатно сортираме думите си. Вместо да споделяме, че се усещаме гневни, тъжни, тревожни, засегнати, смутени или щастливи, „ Харвард Бизнес Ревю “ изрежда по-конкретни думи, които да използваме за всяка от тези страсти. Вместо гневни можем да кажем, че сме раздразнени, пазиме се или ни е обзела завист. Смятат монасите за тихи хора, тъй като са подготвени да сортират думите си толкоз деликатно, че се постанова да приказват постепенно. Подбираме думите си деликатно и ги използваме за.

Толкова доста се губи поради неприятна връзка! Например вместо да се оплаквате на другар, който не е в положение да ви помогне, че сътрудникът ви постоянно закъснява, обърнете се напряко и с будно схващане към самия него. Можете да кажете нещо от рода: „ Давам си сметка, че работиш интензивно и даваш доста от себе си. Когато се прибираш вкъщи по-късно, в сравнение с обещаваш, се нервирам. Можеш да ме подкрепиш, в случай че ми изпратиш есемес незабавно щом научиш, че ще закъснееш “. Когато недоволството ни бъде разбрано – от нас самите и другите, – то може да стане по-продуктивно.

Наред с опцията да създадем негативността си по-продуктивна, можем целеустремено да внесем позитивност. Един от методите да го създадем, както загатнах, е да използваме негативността си – да вземем за пример завистта, – с цел да ни води там, където желаеме. Можем също по този начин обаче и да внесем нови усеща. Имаме думи като „ емпатия “ и „ съчувствие “, които показват способността ни да усещаме болката, която изпитват другите, когато страдат, само че нямаме думи, които показват вторична радост – наслада от името на други хора. Ако намирам наслада единствено в личните си триумфи, лимитирам насладата си. Ако мога да изпитвам наслаждение от насладата на приятелите и околните си – 10, двайсет, петдесет души! ще изпитвам петдесет пъти повече наслада и благополучие. Кой не би желал това?

Материалният свят ни е убедил, че има единствено стеснен брой колежи и университети, в които си коства да учим, че са налице единствено стеснен брой положителни работни места, стеснен брой хора, които имат шанс. В подобен стеснен свят има единствено избран брой триумфи и лимитирано благополучие за всички, тъй че когато отидат при някой различен, нашите шансове да ги получим понижават. Монасите обаче имат вяра, че когато нещата опрат до благополучие и наслада, постоянно има стол, на който е изписано вашето име. С други думи, не е нужно да се тревожите, че някой ще заеме мястото ви. В театъра на щастието няма ограничавания. Всеки, които желае да взе участие в мудита, може да гледа представлението. След като има безграничен брой места, не може да има боязън, че ще останем вън.

Радханат Суами е мой нравствен преподавател и създател на няколко книги, в това число „ Пътуването към дома “. Попитах го по какъв начин да запазя покоя си и да бъда положителна мощ в свят, в който има толкоз доста негативизъм. Той отговори: „ Навсякъде към нас има токсичност. В тази среда, в политическата атмосфера. Обаче изворът са сърцата на хората. Ако не почистим екологията на личното си сърце и не въодушевяваме другите да вършат същото, ще бъдем инструмент в замърсяването на средата. Ако обаче сътворяваме непорочност в личното си сърце, ще допринесем за чистотата на света към нас “.

Избрано от: „ Мисли като духовник “, Джей Шети, изд. „ Бард “, 2021 година
Картина: DALL-E